В община Малко Търново е разположено едно от най-известните в исторически план за страната села, което се намира в пределите на бургаска област. Става дума за Граматиково и за неговата роля по време на Илинденско – преображенското въстание в първите години на двадесети век. Освен че е във вътрешната част на Странджа планина, населеното място е ситуирано и в границите на едноименния природен парк. На 72 км дистанция отстои морския град, а само на 24 е областният център Малко Търново. Заточеници монаси през 1347-ма година основават селото, като поне такава е официалната историческа версия. Това се случва в размирно за страната време, когато манастирът на въпросните граматици и монаси е разрушен от турците. Манастирът иначе носи името Св. Богородица и е кръстен на Григорий Сианит, считан за основоположник на исихазма. След разрушаването на манастира останалите му живи обитатели намират убежище при един говедар. При него търсят постоянно подслон хора, преследвани заради разбойничество от властта.
През 1731-ва година за пръв път се среща името на село Граматиково, но тогава то е изписано в османски данъчен регистър като Граматик. Установено е, че хората тук притежават близо 4 200 овце. През 1803-та година на територията на селото има масово раздвижване, свързано с преселване на граматиците и други хора на остров Крим. По всяка вероятност причината за това е да се търси място за заселване, ето защо пристигането на обществениците се извършва тайно от турските власти. Никола Георгиев и Георги Димитров са имената на двама от водачите на групата, които благодарение лично на съдействието на руския губернатор успяват да постигнат целите си. След това мисионерите се завръщат в селото и взимат почти всички с изключение на сакатите и възрастни хора. Сред тях е и отец Стоян, който страда от слепота. Първоначално хората се ориентират в южна посока, но 220 от тях съумяват да се качат на руския кораб с име Дидона. На 3-ти август 1804-та година пристигат на място, наречено Севтополис. Поетапно следва заселване в територия, известна като село Кишлав, където има немалък брой изоставени къщи от татарите. Татарското население е прогонено след неуспешната руско – турска война от 1774-та година.
В последните години на деветнадесети и първите години на двадесети век, хората от Граматиково активно взимат участие в борбите на страната за национално освобождение. През 1821-ва година се подготвя избухването на Гръцкото въстание, а негови основни дейци са Димитър Язяджията и други богати търговци от района на Югоизточна България. Въпросният Димитър е не само много образован за времето си, но и осъществява по море търговия с далечни страни посредством притежаваните от него кораби и редовно изнася дървен и въглищен материал. Заради изключително патриотичните си наклонности не се оставя жив в ръцете на властите, когато го арестуват във връзка с въстанието. Вместо да предпочете да остане жив и да издаде съратниците си, сам слага край на живота си чрез отравяне. Иначе всяка година в първия уикенд на август се прави селският събор, а в неделния ден освен затварянето на сергиите се организират и борби. Заелият първо място печели агне, а втория и третия получават парични суми.
